Решението близък човек да бъде настанен в хоспис обикновено не се взема лесно. В много семейства грижата започва у дома и постепенно става все по-интензивна. Първоначално може да е необходимо само някой да пазарува, да приготвя храната или да напомня за лекарствата. С времето обаче здравословното състояние може да се промени и човекът да започне да се нуждае от помощ при почти всяка ежедневна дейност.
Тогава възниква въпросът дали домашната грижа все още е достатъчна, дали е подходящ дом за възрастни или вече е необходим хоспис. Отговорът зависи не толкова от възрастта или конкретната диагноза, колкото от състоянието на човека, степента му на самостоятелност и необходимостта от медицинско наблюдение.
Има няколко ситуации, при които хосписната грижа може да бъде по-подходящият вариант.
- Когато човекът се нуждае от постоянно наблюдение
Една от най-съществените разлики настъпва, когато човекът вече не може безопасно да остава сам. Причината може да бъде тежко хронично заболяване, значително влошено общо състояние, напреднало неврологично заболяване или комбинация от няколко здравословни проблема.
В подобна ситуация не е достатъчно близък да посещава човека сутрин и вечер. Проблем може да възникне във всеки момент – през деня или през нощта.
Особено важно е наблюдението при хора, които не могат надеждно да съобщят как се чувстват. Понякога промени като необичайна сънливост, отказ от храна, затруднено дишане, повишена температура, внезапно объркване или промяна в поведението могат да бъдат първите признаци, че състоянието се влошава.
В такива случаи организираната грижа позволява тези промени да бъдат забелязани и да се прецени как трябва да се реагира.
- Когато човекът е трудно подвижен или изцяло на легло
Грижата за лежащо болен човек е значително по-сложна, отколкото изглежда отстрани. Не става въпрос единствено за това някой да му носи храна и лекарства.
Човекът може да има нужда от помощ при хранене, къпане, обличане, смяна на бельо, използване на тоалетна и почти всяка друга ежедневна дейност. При продължително обездвижване трябва да се обръща специално внимание и на състоянието на кожата и риска от декубитални рани.
Позицията на тялото трябва да се променя според индивидуалните потребности, а преместването трябва да се извършва внимателно. Неправилното повдигане може да причини травма както на пациента, така и на човека, който се грижи за него.
Семействата често успяват да организират подобна грижа за кратък период. Когато обаче обездвижването стане продължително, физическото натоварване и необходимостта от практически непрекъснато присъствие могат да направят домашната грижа изключително трудна.
Тогава хосписът може да бъде по-подходящ, ако разполага с необходимия персонал и условия за конкретното състояние.
- Когато медицинските потребности стават твърде сложни за домашни условия
Възрастният човек може да има няколко заболявания едновременно и да приема множество лекарства по определена схема. Към това понякога се добавят рани, проблеми с храненето, необходимост от специфични грижи или чести промени в общото състояние.
Колкото по-сложна става ежедневната грижа, толкова по-трудно е тя да бъде организирана само от близките.
Особено показателни са ситуациите, в които семейството постоянно се притеснява какво ще стане, ако състоянието се промени през нощта или когато никой не е наблизо. Ако практически е необходимо постоянно присъствие на човек, който може да разпознае проблем и да предприеме подходящи действия, вече има основание да се обмисли по-организирана форма на грижа.
Важно е да се има предвид, че хосписът не е болнично отделение за спешна или интензивна помощ. При остро състояние може отново да бъде необходима болница. Предимството е в постоянната ежедневна грижа и възможността състоянието да бъде наблюдавано по-системно.
- Когато деменцията е напреднала и човекът вече не може да бъде оставян сам
Не всеки човек с деменция се нуждае от хоспис. В ранните стадии много хора могат да продължат да живеят у дома с подкрепа от семейството. С напредването на заболяването обаче ситуацията може значително да се промени.
Човекът може да загуби ориентация за място и време, да забравя да се храни или да приема лекарства, да не разпознава опасни ситуации или да излиза от дома, без да може да намери обратния път. При някои хора се наблюдава и силно объркване през нощта.
В този етап грижата за хора с деменция изисква не само помощ в ежедневните дейности, но и постоянство, търпение, безопасна среда и добро наблюдение. Близките или персоналът трябва да могат да разпознават промени в поведението и да реагират спокойно при дезориентация, тревожност или необичайни действия.
Допълнителен проблем възниква, когато човекът вече не може надеждно да обясни какво изпитва. Болката, инфекцията или друг физически дискомфорт понякога се проявяват чрез промени в поведението – тревожност, раздразнителност, отказ от храна или необичайна пасивност.
Ако към когнитивните нарушения се добавят тежки физически заболявания, обездвижване или значителна необходимост от медицински грижи, хосписът може да бъде по-подходящ от стандартната дългосрочна грижа.
- Когато домашната грижа вече не може да бъде осигурявана безопасно
Това е един от най-трудните моменти за семейството, защото често се възприема емоционално. Близките могат да имат силното желание човекът да остане у дома и да продължават да полагат грижи дори когато това вече изисква практически денонощно присъствие.
Но качеството на грижата зависи и от реалните възможности на хората, които я осигуряват.
Ако един член на семейството трябва да става многократно през нощта, да повдига трудно подвижен човек, да следи сложна лекарствена схема и едновременно с това да работи и да се грижи за собственото си семейство, натоварването може да стане прекомерно.
Физическото и психическото изтощение увеличават вероятността от грешки. Може да бъде пропуснато лекарство, промяна в състоянието да остане незабелязана или преместването на пациента да бъде извършено неправилно.
Тогава преместването в подходящо заведение не трябва да се разглежда просто като отказ от домашната грижа. В определени ситуации то е начин да се осигури по-постоянна и безопасна помощ.
Разбира се, хосписът не е автоматично най-доброто решение за всеки възрастен човек, който вече не може да живее сам. Ако здравословното състояние е относително стабилно и основната необходимост е помощ при хранене, хигиена, придвижване и ежедневни дейности, може да бъде по-подходящ дом за възрастни.
При избора значение има и местоположението. Семейство, което например разглежда дом за възрастни Бургас, може да предпочете вариант близо до дома, за да посещава човека по-често. Близостта обаче трябва да бъде съчетана с правилното ниво на грижа. Ако пациентът има сериозни медицински потребности, изборът само по местоположение не е достатъчен.
Най-полезният начин да се направи разграничение е да се разгледа един нормален ден на човека. Може ли сам да стане от леглото? Храни ли се самостоятелно? Може ли да използва тоалетната? Знае ли какви лекарства приема? Ориентиран ли е? Може ли да остане сам няколко часа? Има ли нужда от помощ през нощта? Има ли медицински проблеми, които трябва да бъдат наблюдавани?
Не е необходимо всички отговори да бъдат отрицателни, за да има нужда от повече грижа. По-важна е общата картина.
Преди настаняване в хоспис е разумно да се предостави подробна информация за здравословното състояние и да се зададат конкретни въпроси. Какво медицинско наблюдение се осигурява? Какъв персонал присъства през нощта? Как се организира приемът на лекарства? Как се полагат грижи за лежащо болни? Как се реагира при внезапно влошаване? Кога се уведомяват близките и кога пациентът се насочва към болница?
Така семейството може да разбере какво действително стои зад общото определение „хосписна грижа“.
Няма една диагноза или определена възраст, при която хосписът автоматично се превръща в правилния избор. Решението зависи от комбинацията между здравословното състояние, самостоятелността, необходимостта от медицинско наблюдение и възможността необходимите грижи да бъдат осигурени безопасно в домашна среда.
Когато човекът вече се нуждае от постоянна помощ, състоянието му е сложно, самостоятелността е силно ограничена или семейството обективно не може да осигури необходимата грижа денонощно, хосписът може да бъде по-подходящата среда. Най-важният критерий остава не къде ще бъде настанен човекът, а къде неговите реални потребности могат да бъдат посрещнати най-добре и с необходимото внимание, безопасност и достойнство.
